Екипът на Докога.ком подкрепя борбата за узаконения държавен рекет.
Докога.ком вече многократно писа, за това как е узаконен и задължителен рекета от държавата!
Едно такова събитие, което повлия цялата нация, беше през 2005 година, задължителната смяна на автомобилните номера! Тогавашното управление реши да събере едни пари от населението и бързаше това да стане преди приемането ни в Европейския Съюз, защото иначе то е противозаконно и щеше да бъде осъдено в Брюксел.
Сегашното правителство наследява от предните управляващи, закони и наредби, които противоречат на конституцията и правата на човека.
Но докато не бъдат осъдени институциите и съответно изплатят глоби и такси на граждани, които си търсят правата, няма как това да се промени.
Единствения мирен начин населението на една държава да контролира управлението и законодателната власт е чрез съдебната система.
Подкрепяме Тодор Бойчев, един от малкото хора в България, които си търсят правата.
Да припомним темата:
Господин Тодор Бойчев от Хасково сее опитва да пребори системата, като платща новата си шофьорска книжка с държавни таксови марки.
Въпреки че законът дава това право, малцина успяват да се преборят. Според него пречките са заради корпоративните интереси на банките, които обслужват държавните институции. Причината – плащайки с таксови марки се заобикаля банката и така тя не прибира пари зверските от такси, които стигат до 5 лева за банков превод.Тодор Бойчев е бивш военен от ВВС. Завършил е политология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
- Г-н Бойчев, след това, което сторихте, чувствате ли се като революционер?
- В известен смисъл – да! Аз направих нещо, което досега бе небивало в нашата държава.
- А нормално ли е да казвате „небивало” на нещо, което е законно? В крайна сметка вие спазихте закона, плащайки в КАТ-Хасково с държавни таксови марки.
- Не e нормално. Но се оказа, че институциите отказват да спазват закона.
- Защо?
- Защото са налице корпоративни интереси.
Вие знаете, че всяка една от властите си има отделен бюджет. Това особено се отнася за съдебната власт. Идеята е парите на тези власти да не бъдат разпилявани. Виждаме какво се получава напрактика. Всъщност, моята битка за използването на държавните таксови марки започна именно със съдебната власт. Но се реализира в МВР. Аз имах страхотен проблем с използването на държавни таксови марки за плащане на държавни такси в съда.
- Т.е., не ви позволяват да плащате с тях в съда ли?
- В интерес на истината не съм пробвал да плащам в съда с държавните таксови марки, защото не можах да намеря наредбата, по която става това нещо. Когато я намерих, платих с тях в КАТ. Но преди това минах през доста трудности.
- Нормално ли е един обикновен гражданин, какъвто сте вие, да казва на държавните институции какви са законите и наредбите, за да ги изпълняват?
- Разбира се, че не е нормално. Трябва да е точно обратното. Трябва държавните служители да обясняват на гражданите какви са начините и реда за плащане, пък те да преценят по кой начин да го направят. В моя случай се получи точно обратното. Аз обяснявах на институциите какъв е законовият начин за плащане. Но това е така, защото явно ние нямаме нормално действащи институции.
- Защо е така, според вас?
- Много са причините. Факт е, че чиновниците отказват да работят. По-нормално е на гишето в КАТ, например, под указателната бележка, че трябва да се плати на банката да има друга – с указателен текст за реда и начина за плащане с държавни таксови марки. Сигурен съм, че на нито едно гише на държавна институция го няма написан този текст. И тук идва големия проблем, според мен. За 20 години преход у нас не е имало нито един държавен ръководител на място.
- Тук ще ви опонирам. Държавният ръководител не е този, които ви обслужва на гишето.
- Не е. Но той е онзи, които казва как да се работи. Ще ви дам пример. Месеци наред на мен ми отказваха достъп до инструкция №6 на Министерството на финансите, която казва как се плащат държавните такси. Парадокс е, че тази инструкция е в услуга на гражданите, а самите граждани нямат достъп до нея. Едва след като натиснах държавните институции, те се принудиха да ми дадат тази инструкция. Любопитното е, че я получих от Окръжен съд – Хасково.
- Какъв беше проблемът с получаването на тази инструкция?
- Поискаха да платя по банков път. Аз отказах. Платих с пощенски запис. В началото се дърпаха, но в крайна сметка приеха парите.
- Проблемът в трите лева такса, която плащате на банките ли е? Това не е ли издребняване?
- Не. Не е проблемът в трите лева. Проблемът е в принципите. Държавата ми дава право на избор как да платя. И аз упражнявам това свое право на избор.
Абсолютна заблуда на гражданите е това, че на видни места в държавните институции няма указание, че те могат да платят с държавни таксови марки. И тази заблуда се прави съвсем умишлено заради корпоративните интереси на банките. Вижте, таксите и данъците трябва да се плащат. В даден смисъл държавата ни е принудила да ги плащаме. И ние го правим. Но да ме задължават втори път да плащам чрез еди кой си – не е много редно, смятам.
- На вас кой ви каза, че може да се плащат такси с държавни таксови марки?
- От край време си знам. Аз съм образован гражданин и се интересувам къде отиват моите пари.
- Първоначално в КАТ-Хасково отказваха да ви приемат документите облепени с държавни таксови марки. Дори получихте писмо от директора на областната дирекция на полицията, че няма да ви позволят да платите по този начин. Кое ви накара да продължите?
- Аз знаех, че съм спазил закона и, че съм платил на българската държава. За това бях готов да се боря до край КАТ-Хасково да спази закона и да ми приеме документите. Парите от държавните таксови марки отиват в държавния бюджет. От там нататък е в задълженията на държавните институции да прехвърлят парите в съответното министерство. На мен ми отговориха, че парите за издаването на личните документи отивали в отделна сметка на МВР. Ами да си ги прехвърлят от бюджета по тази сметка! Не виждам проблем. Аз не съм длъжен да движа тези процеси. Това си е работа на държавната власт. Моето задължение като гражданин е да си платя таксите на държавата. Сторил съм го.
- Знаете ли, че когато отидете в КАТ да си получите новата шофьорска книжка ще ви поискат да преведете чрез банката 1,50 лв. за синия талон.
- Такава е масовата практика. Знам, че талончето струва 1 лев, а 50 стотинки са за такса на самата банка. Което пък е парадокс. Напрактика банковият превод струва 50 на сто от цената на услугата. И това ако не е дране на кожи, здраве му кажи. Аз обаче съм категоричен и няма да платя чрез банка за синия талон. Ще купя за 1 лев държавна таксова марка и ще я залепя на документите, както сторих за шофьорската книжка.
- Какво ще посъветвате хората, които ще тръгнат по вашия път?
- Да бъдат упорити. И да отстояват законовите си права до край. След като държавата ни дава право да плащаме директно на нея, не е необходимо да вкарваме пари в някакви частни структури, каквито са банките.
- Възможно ли е след вашия случай да се променят нещата така, че да се забрани плащането с държавни таксови марки?
- И такова нещо чух. Коментарите са, че банките ще натиснат управниците да променят така норматива, че да не се дава възможност на гражданите да плащат с държавни таксови марки. От сега обаче искам да кажа, че това е невъзможно. Защото трябва да се промени закона за устройство на държавния бюджет. Там е записано, че изпълнението на държавния бюджет е на касова основа и то е безплатно. В тази връзка тези такси, които ние плащаме, отиват в държавния бюджет. Вече друг е въпроса съответното министерство по какъв начин ще си ги получи.
Не става въпрос само за това, дали плащате за шафьорска книжка, лична карта, регистрирате кола или друга такса за услуга в държавна институция.
ПРИМЕР:
Проблема е в това, че според закона никой жител на страната не може без лична карта след определена възраст. Което води до заплащане на определени такси за разходи по издаването на този документ.
Защо и докога обаче трябва да плащаме такси и на частни организации (банки) за тази услуга?
Време е нещата да се променят.