Докога.com

Обгрижена жена

Слагането на ограничения и исканията да се изпълнят желанията й плашат жената. Обикновено тя се страхува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсната, порицана или изоставена. Отблъскването, осъждането и изоставянето са крайно болезнени за нея, тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеждението, че не заслужава да получи повече. Това убеждение се в оформило и затвърдило в детството й всеки път, когато е трябвало да потиска чувствата, потребностите или желанията си.

Жената е особено уязвима към негативното и погрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била свидетел на малтретиране или самата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по-податлива на чувството, че не заслужава любов; трудно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда страха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи.

Тьй като жената се страхува, че няма да получи подкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от която се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че жената не вярва в способността му да удовлетвори потребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен. Безнадеждността и недоверието на жената превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкрепи. Горчивата ирония в, че мъжете получават мотивация главно от чувството, че са нужни, но самата нужда ги отблъсква.

В такива моменти жената погрешно приема,че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадеждност, отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъжете трябва да се вярва, жените трудно ще могат да разберат разликата между потребност и нужда.
„Потребността“ е открита молба за подкрепа, отправена към мьжа с доверие и увереност, че той ще направи всичко необходимо. Това му дава сила. „Нуждата“ обаче е отчаяна необходимост от подкрепа, защото вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъжете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени.

Потребността от друг човек смущава жените, а чувството на разочарование и изоставеност е особено болезнено дори когато се проявява в незначителни неща. Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена. Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положение. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея. защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава.

Жена

Как венерианките се научили да се чувстват достойни

Векове наред венерианките компенсирали обсебилия ги страх, че са недостойни, като проявявали внимание и отзивчивост към потребностите на другите. Те давали от себе си все повече и повече, но дълбоко в себе си се чувствали недостойни да получават. Вярвали, че като дават, ще станат по-достойни. След като се раздавали в продължение на векове, накрая разбрали, че са достойни да получат любов и подкрепа. Осмисляйки миналото си, те осъзнали, че винаги са били достойни за тях.

Този процес на себеотдаване ги подготвил за мъдростта на самоуважението. Като давали на другите, те започнали да разбират, че другите наистина заслужавали това и така започвали да осъзнават, че всеки заслужава да бъде обичан. И накрая разбрали, че те също са достойни да получават.
Тук на Земята, ако малкото момиче усеща, че майка му получава любов, автоматично започва да чувства стойността си. То може лесно да преодолее венери-анската натрапчива потребност да дава прекомерно много. На него не му е нужно да преодолява страха, че е недостойно да получава, защото се идентифицира със своята майка. Ако майка му е научила тази мъдрост, детето автоматично я усвоява, като наблюдава и възприема усещанията на майка си. Ако майката е свикнала да получава, тогава и детето се научава на това.
Венерианките обаче нямали модели за подражание, така че са им били необходими хиляди години, за да изоставят манията си за себеотдаване. Като постепенно осъзнали, че другите са достойни да получават, те разбирали, че и те са достойни за това. В този магически момент марсианците също осъществявали своята трансформация и започнали да строят космически кораби.

Любяща жена

Когато венерианката е готова, марсианецът ще се появи.

Когато жената разбере, че наистина заслужава да бъде обичана, тя отваря вратата за любовта на мъжа. Но когато са й необходими десет години на прекалено отдаване в брака, за да осъзнае, че заслужава повече, иска й се да затвори тази врата и да не му даде никаква възможност. Тя най-често се чувства по следния начин: „Дадох ти толкова много, а ти ме пренебрегна. Имаше своя шанс. Аз заслужавам повече. Вече не ти вярвам. Твърде уморена съм и нямам какво да ти дам. Няма да ти позволя да ме нараниш отново.“

В такива случаи уверявам жените, че не трябва да дават повече, за да имат по-добри взаимоотношения. Партньорът им в действителност ще им даде поаече, ако те му дадат по-малко. Когато мъжът в пренебрегвал нейните потребности, те и двамата като че ли са били в състояние на сън. Когато тя се събуди и си спомни своите потребности, той също ще се събуди и ще поиска да й даде повече.
Мога без какъвто и да било риск да предскажа, че партньорът й ще се събуди от пасивното състояние, в което се намира, и наистина ще извърши много от промените, които тя е очаквала от него.

Когато тя престане да дава прекалено много от себе си, тъй като вече вътрешно се чувства достойна, той излиза от „пещерата“ си и започва да строи космически кораби, за да дойде и да я направи щастлива. Може да му отнеме доста време, докато се науми да й дава повече, но най-важната стъпка е направена – той осъзнава, че я в пренебрегвал, и иска да се промени.
Може да се случи и обратното. Обикновено когато мъжът разбере, че е нещастен, и поиска повече любов в живота си, жена му изведнъж се променя и започва отново да го обича.

Стените на неприязън започват да се топят и любовта оживява. Ако партньорите дълго са се пренебрегвали, може да мине доста време, докато наистина се излекуват от натрупаната неприязън един към друг, но е напълно възможно.

Много често, когато единият партньор извърши положителна промяна, другият прави същото. Това съвпадение е едно от магическите неща в живота, Когато ученикът е готов, учителят се появява. Когато зададете въпрос, тогава ще получите и отговор. Когато наистина сте готови да получавате, тогава ще възникне възможността да получите онова, от което се нуждаете. Когато венерианките били готови да получат, марсианците били готови да дадат.

Целувките подобряват комплексно качеството на живот – те предотвратяват образуването на бръчки, прогонват депресията и ни помагат да отслабнем.

При двеминутно целуване изгаряме 15 калории.

Освен изключително приятно, целуването е и полезно за нашето здраве. След една гореща целувка в мозъка ни се отделя „щастливият“ хормон серотонин, който ни прави по-спокойни и отпуснати. А пенилетиламинът, който отговаря за влюбването, действа като стрелата на Купидон – пробужда сексуалното желание, в резултат на което сърцебиенето ни се ускорява.

Една целувка оказва благотворно влияние не само върху трайността на любовта, а и върху душите и телата ни. По време на целувка се активират 38 мускула на лицето и устата. Това предотвратява образуването на бръчки и поддържа еластичността на кожата. Нежностите са и едно от най-ефективните оръжия срещу стреса. Чрез тях се освобождават адреналин и допамин, които обезвреждат стрес-хормона кортизол. Така дългата и страстна целувка може да прогони депресията и черните ни мисли.

Тя действа като 25 г шоколад. Според експертите двеминутно целуване е достатъчно, за да изгорим 15 калории, така че ето ви още една причина да се целувате повече: заради елегантната фигура. А и заради имунната си система. Целувката ускорява пулса при мъжете до 110 удара в минута, а при жените до 108.

Това подобрява кръвообращението, покачва се и температурата. При така наречената „френска целувка“ пък разменяме телесни течности и с тях около 40 000 бактерии, което засилва защитните сили на организма. Дори раните заздравяват по-бързо, а болките минават по-лесно, ако се целувате редовно. Американските учени твърдят, че ако прекараме повече време в ласки с любимите, това може да удължи живота ни с цели 5 години.

Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден – 16.04.2011 и 17.04.2011.

 Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.Главна роля на тези празници имат девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници).

Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а  хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“.  
На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).  На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) – най-големият християнски празник. 

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а  хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“.  
На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).  На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден.
Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат „кукла“) и изпълняват обичая „кумичене“. Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите „говеят“, т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом. 

Въпреки, че е пост, Православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица (страст е означавало мъка и страдание). Всички дни от нея носят определението „велики“. В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт.  През Страстната седмица  постът е най-строг.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена, свързани с цветя, дървета и всякакви други растения.

Кои са разликите между България и Гърция?

Защо златната кокошка на  българския туризъм е проскубана?

Пътуваме към Халкидики за дълъг уикенд. Резервоарът е пълен догоре с бензин. Без още да знаем, ние сме част от статистиката на „Евростат“, според която повечето българи това лято правят набези до курортите само за 3 дни. В Северна Гърция (а и не само) липсват многоетажни хотели, има места за паркиране, законът се спазва. Очевидно санкциите са такива, че избиват от ума на всеки инвеститор мечтата за построяване на седеметажен термитник с причудлива беседка на покрива. Хотелите не са в пясъка, там децата си строят замъци от пясък. Те имат много море, ще възразите. След разпадането на бивша Югославия Словения остана с 46,6 километра крайбрежна ивица, но на словенците през ум не им минава да я застроят и бетонират до небето.

Единствената опасност за Халкидики е, че стана любима дестинация на много българи и румънци, но българите в чужбина са някак  притеснени и се съобразяват. Освен туристи, има и горди собственици от български произход на ваканционни къщи, дори и на хотели. Само че там през ум не им минава да нарушават законите, както е прието в България.

Йо-хо-хо и бутилка с ром

Липсата на самоуважение провокира и чуждото неуважение. Телевизионните репортажи от българските черноморски курорти показват лъщящите, ухилени лица на пияни млади северняци, които казват в прав текст, че идват да пият и…  заради българските момичета. Миксът от маанета и сергии в презастроените курорти трудно ще привлече среден клас туристи с по-високи изисквания към качеството на годишната си почивка.

Любомир Попйорданов, председател на управителния съвет на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), казва в интервю пред в. „Дневник“:

„В момента България се е закотвила на дъното на европейските дестинации като евтино място, което не предлага качествен и интригуващ продукт. Една от причините за това е т.нар. „младежки алкохолен туризъм“, който – да – пълни една малка част от тези близо 900 000 легла на морето, но не променя факта, че България се движи като кораб-призрак в морето. Как да се промени това е въпрос на анализ и на стратегия, в която бизнес и правителство трябва да работят заедно. Анализът трябва да бъде безпощаден и безпристрастен, а проблемите да се назоват с истинските им имена. Защото презастрояването, унищожаването на пейзажа по Черноморието и на горите и атмосферата на Банско и Пампорово не можеше да се случи без натиска на т. нар. предприемачи и без съгласието на държавата.“

Делът на алтернативния туризъм, според асоциацията, е все още скромен – малко над 1% от приходите от туризъм, но под 0,5% от броя на всички туристи.

Кой е „убиецът“ на българския туризъм?

Сред хвалбите след първата година от управлението на ГЕРБ четем, че държавата е свила разходите с близо половин милиард лева. Основната причина за „огромната икономия на средства“ е орязването, на което администрацията била подложена от кабинета на Борисов. Това позволило „данъците да замръзнат и пенсиите да не бъдат орязвани, както се случи напр. в Гърция“, пише в документа, с който министрите се отчитат на цели 80 страници. Това, че се отчитат, е наистина добре.

Но да се върнем в Гърция, с която ни плашат. Това, което поразява българските туристи там, е фактът  че кръчмите са пълни с възрастни двойки или с компании в пенсионна възраст. В България такива концентрации на пенсионери се виждат само в поликлиниките – обезсърчени възрастни хора, стиснали заветните здравни книжки. С „неорязани“ пенсии…

„Господата от БАН се канят да стачкуват през септември, това е смешно… Защо не протестират сега или са в отпуск на морето?“, пита премиерът чрез медиите. Макар българите да са начинаещи в стачките, логично е да стачкуват тогава, когато ще ги чуят, или ще предизвикат максимални затруднения в системата. Едноседмичната стачка на гръцките превозвачи на петролни продукти бе в разгара на сезона. Тя убива гръцкия туризъм, писаха вестниците там.

А кой е нашият „килър“? Високият праг на обществена търпимост в страната, който сочат изследванията, или ниският праг на себеуважението ни като граждани. Все едно, резултатът не е в наша полза.

Антоанета Пунчева, Deutsche Welle

А основният „килър“ на България са заменките , които нашите управници правят тихомълком… Това са само част от „малките“ промени, случили се по туристическите ни градове и комплекси:

Златни пясъци, някога малък елитен курорт, днес презастроен жилищен комплекс, който навлиза незаконно в Национален парк Златни пясъци.
В Държавна дивечовъдна станция Балчик и Държавно лесничейство Варна, през 2005 г. са заменени 3000 дка държавен горски фонд покрай морето. Гори, от буферната зона на Природен парк Златни пясъци, са заменени с частни в горския фонд на Асеновград. Вече са започнали сеч и строежи на няколко дка в буферната зона на природния парк. Установи се, че министър Нихат Кабил е заменил над 6000 дка в Златни пясъци, Каварна и Шабла.